бълбукнало

Речник на българския език

1. бълбукнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълбукнало е производна форма на бълбукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълбукнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бълбукнало е производна форма на бълбукна (мин. деят. св. прич. ср. р.).