бълбукнал

Речник на българския език

1. бълбукнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълбукнал е производна форма на бълбукна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълбукнал — мин. деят. св. прич. м. р.

бълбукнал е производна форма на бълбукна (мин. деят. св. прич. м. р.).