бълболил съм

Речник на българския език

1. бълболил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бълболил съм е производна форма на бълболя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бълболил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бълболил съм е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).