бълболил е

Речник на българския език

1. бълболил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълболил е е производна форма на бълболя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълболил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълболил е е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).