бълболило

Речник на българския език

1. бълболило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълболило е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълболило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бълболило е производна форма на бълболя (мин. деят. св. прич. ср. р.).