бълболила

Речник на българския език

1. бълболила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълболила е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бълболила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бълболила е производна форма на бълболя (мин. деят. св. прич. ж. р.).