бълболели

Речник на българския език

1. бълболели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бълболели е производна форма на бълболя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бълболели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бълболели е производна форма на бълболя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).