бълболела

Речник на българския език

1. бълболела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълболела е производна форма на бълболя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бълболела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бълболела е производна форма на бълболя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).