бъзнал

Речник на българския език

1. бъзнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъзнал е производна форма на бъзна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъзнал — мин. деят. св. прич. м. р.

бъзнал е производна форма на бъзна (мин. деят. св. прич. м. р.).