бъбрило

Речник на българския език

1. бъбрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъбрило е производна форма на бъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъбрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бъбрило е производна форма на бъбря (мин. деят. св. прич. ср. р.).