бъбрили

Речник на българския език

1. бъбрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бъбрили е производна форма на бъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъбрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бъбрили е производна форма на бъбря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).