бъбрила

Речник на българския език

1. бъбрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъбрила е производна форма на бъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъбрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бъбрила е производна форма на бъбря (мин. деят. св. прич. ж. р.).