бъбрели

Речник на българския език

1. бъбрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бъбрели е производна форма на бъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъбрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бъбрели е производна форма на бъбря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).