бъбрел

Речник на българския език

1. бъбрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъбрел е производна форма на бъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъбрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъбрел е производна форма на бъбря (мин. деят. несв. прич. м. р.).