бъблил съм

Речник на българския език

1. бъблил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бъблил съм е производна форма на бъбля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бъблил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бъблил съм е производна форма на бъбля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).