бъблил е

Речник на българския език

1. бъблил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъблил е е производна форма на бъбля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъблил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъблил е е производна форма на бъбля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).