бъблила

Речник на българския език

1. бъблила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъблила е производна форма на бъбля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъблила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бъблила е производна форма на бъбля (мин. деят. св. прич. ж. р.).