бъблил
1.
бъблил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бъблил
е производна форма
на бъбля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бъблил —
мин. деят. св. прич. м. р.
бъблил
е производна форма
на бъбля (мин. деят. св. прич. м. р.).