бъблела

Речник на българския език

1. бъблела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъблела е производна форма на бъбля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъблела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бъблела е производна форма на бъбля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).