бъблел

Речник на българския език

1. бъблел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъблел е производна форма на бъбля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъблел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бъблел е производна форма на бъбля (мин. деят. несв. прич. м. р.).