бучите

Речник на българския език

1. бучите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

бучите е производна форма на буча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бучите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

бучите е производна форма на буча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).