бучим

Речник на българския език

1. бучим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

бучим е производна форма на буча (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. бучим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

бучим е производна форма на буча (сег. вр., 1 л., мн. ч.).