бучило е

Речник на българския език

1. бучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бучило е е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бучило е е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).