бучила е

Речник на българския език

1. бучила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бучила е е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бучила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бучила е е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).