бучила

Речник на българския език

1. бучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бучила е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бучила е производна форма на буча (мин. деят. св. прич. ж. р.).