бучи

Речник на българския език

1. бучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бучи е производна форма на буча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бучи е производна форма на буча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бучи е производна форма на буча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. бучи — повелително наклонение, ед. ч.

бучи е производна форма на буча (повелително наклонение, ед. ч.).

5. бучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бучи е производна форма на буча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. бучи — повелително наклонение, ед. ч.

бучи е производна форма на буча (повелително наклонение, ед. ч.).