бучете

Речник на българския език

1. бучете — повелително наклонение, мн. ч.

бучете е производна форма на буча (повелително наклонение, мн. ч.).

2. бучете — повелително наклонение, мн. ч.

бучете е производна форма на буча (повелително наклонение, мн. ч.).