бучат

Речник на българския език

1. бучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

бучат е производна форма на буча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

бучат е производна форма на буча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).