бухтяла

Речник на българския език

1. бухтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бухтяла е производна форма на бухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бухтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бухтяла е производна форма на бухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бухтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

бухтяла е производна форма на бухтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бухтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бухтяла е производна форма на бухтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).