бухнели

Речник на българския език

1. бухнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бухнели е производна форма на бухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бухнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бухнели е производна форма на бухна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).