бунил съм

Речник на българския език

1. бунил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бунил съм е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бунил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бунил съм е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).