бунил е

Речник на българския език

1. бунил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунил е е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бунил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунил е е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).