бунило е

Речник на българския език

1. бунило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бунило е е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бунило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бунило е е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).