бунили

Речник на българския език

1. бунили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бунили е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бунили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бунили е производна форма на буня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).