бунила съм

Речник на българския език

1. бунила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бунила съм е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. бунила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бунила съм е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).