бунели

Речник на българския език

1. бунели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бунели е производна форма на буня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бунели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бунели е производна форма на буня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).