бунела

Речник на българския език

1. бунела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бунела е производна форма на буня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бунела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бунела е производна форма на буня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).