бунел

Речник на българския език

1. бунел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунел е производна форма на буня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бунел — мин. деят. несв. прич. м. р.

бунел е производна форма на буня (мин. деят. несв. прич. м. р.).