буксирахме

Речник на българския език

1. буксирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

буксирахме е производна форма на буксирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. буксирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

буксирахме е производна форма на буксирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).