букнало

Речник на българския език

1. букнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

букнало е производна форма на букна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. букнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

букнало е производна форма на букна (мин. деят. св. прич. ср. р.).