буйствал си

Речник на българския език

1. буйствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

буйствал си е производна форма на буйствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. буйствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

буйствал си е производна форма на буйствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. буйствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

буйствал си е производна форма на буйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).