буботило

Речник на българския език

1. буботило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буботило е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. буботило — мин. деят. св. прич. ср. р.

буботило е производна форма на буботя (мин. деят. св. прич. ср. р.).