брътвяла

Речник на българския език

1. брътвяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брътвяла е производна форма на брътвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брътвяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

брътвяла е производна форма на брътвя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).