брътвял

Речник на българския език

1. брътвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

брътвял е производна форма на брътвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. брътвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

брътвял е производна форма на брътвя (мин. деят. несв. прич. м. р.).