брътвило е

Речник на българския език

1. брътвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брътвило е е производна форма на брътвя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брътвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брътвило е е производна форма на брътвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).