брътвило

Речник на българския език

1. брътвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брътвило е производна форма на брътвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брътвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

брътвило е производна форма на брътвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).