брътвили

Речник на българския език

1. брътвили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

брътвили е производна форма на брътвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. брътвили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

брътвили е производна форма на брътвя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).