брътвила

Речник на българския език

1. брътвила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брътвила е производна форма на брътвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брътвила — мин. деят. св. прич. ж. р.

брътвила е производна форма на брътвя (мин. деят. св. прич. ж. р.).