брътви

Речник на българския език

1. брътви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

брътви е производна форма на брътвя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. брътви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

брътви е производна форма на брътвя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. брътви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

брътви е производна форма на брътвя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. брътви — повелително наклонение, ед. ч.

брътви е производна форма на брътвя (повелително наклонение, ед. ч.).