бръстели

Речник на българския език

1. бръстели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бръстели е производна форма на бръстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бръстели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бръстели е производна форма на бръстя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).